Да работим върху тревожността………
‘‘Тревожността‘‘ понякога се отнася до преходна нервност или страх, който изпитваме преди и по време на житейски предизвикателства, като медицински преглед, интервю за работа. Тя е валидна и към по устойчиви емоционални състояния като фобиите (страх от конкретни неща и ситуации като -височини, животни , насекоми, летене със самолет),тревожност при общуване(страх да не изглеждаш глупаво и/или да не бъдеш критикуван или отхвърлен от други хора),паническо разстройство(интензивно усещане за тревожност, което често кара хората да мислят ,че ще умрат или ще полудеят),посттравматичен стрес(повтарящо се преживяване на ужасни психични травми ,придружени от високо ниво на дистрес), страхове относно здравословното състояние(устойчивият страх от болест или телесен проблем въпреки опровергаването му от медицински преглед),както и едноименно психично разстройство-генерализирано тревожно разстройство ( характеризиращо се с чести безпокойства и телесни симптоми ,характерни за тревожността).
Има два типа поведение при тревожност :избягване и подсигуряване(презастраховане).Когато изпитваме тревога, отбягваме опасностите и търсим сигурност, тъй като това ни носи краткосрочно облекчение. От друга страна тези начин за справяне с тревожността увеличават нейната продължителност и така положението ни се влошава.
Освен да отбягваме рискови ситуации ,когато изпитваме тревожност, ние често се подсигуряваме. Какво е “подсигуряване“? Това са неща ,които правим за да намалим усещането за риск или да избегнем нараняване в ситуации ,които ни карат да изпитваме тревожност. Макар това да звучи като нещо добро, подсигуряването често прави тревожността ни по силна ,тъй като засилва усещането ,че ситуацията е по–опасна отколкото може би тя е в действителност.
Когато се подсигуряваме, ние често си мислим, че правим стъпки за справяне с тревожността, вместо това този тип поведение фокусира вниманието ни върху опасността и затвърждава увереността ни, че ситуацията е крайно опасна дори когато не е такава. Причината е ,че този тип поведение ,който използваме за отговор на тревожността ,ни пречи да се изправим пред това, от което се страхуваме и ни лишава от възможността да си изградим увереност ,че можем да се справим.
От друга страна, успешното справяне със ситуацията ,обикновено изисква да се изправим пред това ,което ни плаши, и да се научим да контролираме реакциите си в ситуации в които изпитваме страх. Когато правим това съзнателно, ние си изграждаме увереност, че можем да се справим, и тревожността намалява.